Когато съм на път, нося със себе си няколко диска, няколко спомена и една книга.

Понякога я отварям само и се правя че чета, изключвам музиката, но не махам слушалките, правя се че слушам, поставям съзнанието на бяло и затварям очи. 

Представям си, че пътя ме води из чужди пътища или познати от друго време, че се приближавам към други места, непознати или познати до болка, навън е неописуема жега или сковаващ студ. 
Едно място забулено в мъглата на спомените или надеждите, където има много радост и много болка...

Само този момент ми е достатъчен, после отварям очи и те гледам как доволно решаваш кръстословици, пращаш емейли или наблюдаваш любопитно хората, измисляш им съдби, обичаш да играеш на " Познай кои, кой е..". 

После ми кaзваш, че има моменти в които те плашат мълчанията ми, предпочиташ да бъбря като латерна, шумът на гласът ми те успокоява....а мен твоето спокойствие.

Момент на приближаване и отдалечаване, отиваме на едно от местата където сме си у дома ...

музика................