любимия ми плод е  гроздето- Бяло, студено, узряло грозде....част от  
                                                                                                                                                             същността ми.....



понякога е странно като хвана вятъра или той мене, от четвъртък до днес като на автопилот, безпроблемно свършване на  всички поставени задачи под стреснатия поглед на времето, тик-такащия часовник отмерващ заминавания, посрещания, изпращаня, прегръдки, целувки, закъснели таксита, един театър-изненада, един балет от думи, едно стряскащо обаждане, една сълза и хиляди усмивки. 



Все повече съм на мнението че нямам нужда от седмици за да се влюбя в един град, понякога няколко часа ми стигат за да искам да се върна пак и пак .....


Става така, че когато имам най-малко време правя най-много неща, организирам секундите така че разпъвайки се да стигнат за всички и най -вече за мен. 


Свършвам работа в сряда и -времето е мое, хващам отдавна жадуван самолет почти в ранни зори, огромна дамска чанта,така се пътува вече, дори парфюма ми е само няколко милиграма,3 чифта очила и една тениска,2 телефона и... всичко останало се продава,независимо от мъглата се приземяваме навреме, после... 6 часа приказки,  вино, паста, пак вино,3 часа мълчание и боготворене, добре че копринената ми блуза е в тон с атмосферата, няколко прегръдки и една сутрин която не е за туризъм а за мислене, за отделяне на същественото от несъщественото.За начертаване черновата на един нов план..." Тук всичко е различно, казах ли ти?" Знам, но ние сме същите и тук и там" 




Обещания мaгaзин на "Прада"- и ...Един луд петък изпълнен със смях и нови приятели, един късен самолет и пак у дома, късен телефон, неочаквани гости, още малко и щяхме да се разминем по летищата.  Този път прегръдките са дълги, носят заряда на много години, на много спомени, на други времена. 

Един неплануван рожден ден и много несподелени пред никой до сега тайни, които изведнъж бълват, докaто гостите си доспиват имам време дори да прегледам блога, да се върна няколко години назад....:) estrellaaaaa




После, готвя "Фуме" и морски плодове в сосове, свещи на тортата, сълзи в очите и се оставям на спомените и на бъдещите планове само че този път чужди. Не мога да се мешам, не мога да изказвам мнение, а и никой не ми го иска, дошла е само да сподели, да изреве, да изплаче тъгата си,една нова странна любов със предварителна дата  за края, странна ситуация, обикновено знаeме само началото, знам да слушам без да давам решения, научих  се отдавна да не смесвам моя живот с този на другите, правилното за мен, не важи за никой друг, съветите са за знаещите, аз само пожелавам....



виждаш ли тези колесници,скъпа, бродят из небето със изправените си водачи, горди и силни, цепещи небето, това е любимото ми място, така те искам и теб, сигурна и силна, облeчена в бяло, остави черните цветове за несигурните, изправи си главата и пришпори конете......



пътят и времето само ти го избираш, никой никога няма да те обича повече от теб самата.. Пак летище, пак прегръдки, оставам  на земята за сега.... сутринта ме събужда новина за избухнала бомба, 



поредната, на няколко минути от къщи, не, не живея във военна зона, насред света живея, под едно красиво небе и чакам да се окаже че мармотата се е объркала и пролетта е вече тук....