Променям те, променяш ме. 
Всяка сутрин огледалото ми припомня, че очите ми вече не са същите, че  зад тях се събират мъгли и слънчеви дни и не, не са само годините. Всеки ден след няколкото пъти казано и чуто "обичам те", осъзнавам как ти ме промени.Бавно и славно, с търпение и умение. И аз теб, нито малко, нито много, точно колкото е необходимо, не  за да си паснем, паснахме си отдавна, за да вървим един до друг.
Понякога се прeсмивам на времето,  в което бях само горда и свободна, исках да отстоявам само моите си закони, чертаех моите си лични пътищата, които стигаха моята цел без да сменят нито частица от мен, бе измени, без предателства...глупости. 

Пaк съм горда и свoбодна повече от преди,много повече..




Толкова книги изчетени, толкова клетви на вярност с вдигната ръка дадени, такова едно тимуровско възпитание,което отричаше че можеш да си слаб, че можеш да поискаш помощ, че можеш да имаш няколко пътища....че не е само един верният. Тази бsлканска гордост, често прекалена...не я отричам, моя си е, благодарение  на нея съм жива още .....

Помня хиляди разговори, в които се опитваше да ми втълпиш че трябва да съм спокойна, не разумна, просто спокойна, да гледам нещата от тяхното равнище, да не нервирам обстановката с перфекционизъм и самовлюбеност.Бунтувах се като млада кошута, днес се оглеждам и осъзнавам че няма място за войни, че както често казваш не сме воюващи страни, че всеки жест е в унисон с нас самите. 

Един ден ми каза, че вече не съм луда, че ме харесваш така,но някак си не съм аз, не съм предишната, стана ми тъжно, но не мога да съм вечно луда глава, а и ти само след час съжали,и както казва една  позната от далечното минало сега съм много по-хубава, доста по-умна, малко по-луда.....ама с различна лудост, не с оная на автостопите и невъзможните връзки, на рисковете 300 процента и без спасяващ вариант, на бягствата в дън гори или през девет земи в десета или може би някои укроти опърничавата...............................................

Един ден седнах и казах "това съм аз", ако  не ти хареса, там е вратата, и после станах и застанах пред нея, не бях уплашена че ще си идеш, осъзнах че може и да не ти харесвам а ти се разсмя почти до сълзи, " Мислиш ли че ако не ми харесваш ще чакам да ме изгониш?" 
един ден ти казах че не обичам празните думи, че "обичам те" са големи думи за друг тип хора, стана ти тъжно, защото твоята религия има името Любов.Научих се как се казва"обичам те"  всеки път когато ми се преиска, без да мисля какво мисли другия, дали плаши, стряска, променя...лесно e, много по-лесно е като се каже. 
С малки изключения никога не сме заедно на 14 февруари през последните години, винаги си на път, винаги сме на океан разтояние, физически, защото твърдиш че  сърцата ни са заедно винаги. 

Аз дето никога не съм вярвала на думи имам нужда да ги чувам, да им вярвам, да си ги повтарям, аз,дето гледам слънцето направо без очила и не ме  е страх от нищо, имам само един скрит страх и той е свързан с теб. 

Това ако не е Любов, хващай кораба и си идвай...като видиш червения ми шал развян от самолета ми, ще разбвереш останалото.
една наша песен, Mi vida :)

Красив постинг!Много ми хареса, но не позволявай опърничавата да бъде окротена! Не си купувай слънчеви очила и не слушай огледалото, когато ти говори. Това си ти - луда и аз много се радвам!!!

Нашата любов - това е нашата борба :)


опърничавата:)

винаги съм ти се радвала на начина по който обичаш живота - в щастливите и тъжни моменти.
изводите, размислите......

чета и препрочитам. отново и отново.
това е едно от най-красивите обяснения и признания в любов.
целувам те.

По-точно, за истински изживяваният живот.. Обърни внимание, че говоря в продължаващо, а не приключило време! Не е случайно!
И в крайна сметка можеш да го правиш, защото такъв е материала, от който си замесена, такива са варта и цемента, които те държат в едно цяло ,без да се разпадаш от всяка струйка дъжд или помията, излята върху теб. И имаш очите и сърцето да виждаш всичко това, по този начин.
Какво по-хубаво от това да имаш, да знаеш и да мошеж!
:)

Честит празник,приятели!

Не знам дали има точна дефиниция за щастието,djaba, може би е когато откриеш че не сaмо не си сгрешил в изборите си, а и си е заслужавала всяка жертва, всяка загуба е донесла победа в нещо и най-важното някои който обичаш, те обича почти или повече от колкото ти самия себе си.

Весел ден :)

Много емоционално и много вярно... След много време, прекарано с един човек, няма как да не заприличаш на него, но по поста ти съдя, че въпреки всичко си запазила и достатъчно от себе си ;-) Щастливка! Поздравления, пишеш страхотно :-)

към щастието е в доброто здраве и късата памет. :)
Be happy! :)))