Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. bosia
14. getmans1
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. bosia
14. getmans1
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Постинг
25.08.2009 22:21 -
Ако ...
Ако начертаеш на лист хартия три реда с по три точки и накараш този до теб да свърже деветте точки без да вдига молива от листа и без да мине два пъти по едно и също място, практически никой не намира начина. Всеки се опитва да свърже точките в една права линия свързвайки осемте крайни точки и превръщайки ги в рамка. Верния начин е да свържем точките излизайки от рамката която сме създали автоматично, или с една крива линия на свобода да съберем точките. така е и с отношенията между нас, с връзките, с желанията дори.. Няма да кажа това, няма да направя онова, няма да кажа днес "обичам те" докато ти не го кажеш първо, няма да ида, няма да се обадя, няма да вдигна бързо телефона, няма да се разчуствам, няма да обичам ако не е вътре в моите рамки, в моя лимит от страхове и бариери, изградени,проверени, изучени. И уж вече много знаем ама все не се усещаме, че връзките не са перфектната нарисувана рамка в която да чертаем прави линии.
Всичко е криво и абсурдно, и е там някъде навън,точно там навън където не ни се излиза вече. И само с него можем да свържем точките любов, страст, секс, смях,всичко се свързва само като излезем от рамките и ако не го направим, няма начин. Точно това е което правя тези дни-свързвам точки. казвам " да " на ласките на плажа, пия кафе насред шосето, сънувам с отворени очи, гледам,слушам, изпращам смс в полунощ само защото ми се иска,не наричам нищо с неговото име но и не преименувам нищо, пея фалшиво с цяло гърло, чакам да ми се обадят, доверявам се на шофирането му дори когато е впил поглед в коленете ми,давам възможност на Брус Спрингсттин / за кой ли път/, оставям телефона отворен цяла нощ,изпращам смс с tqm / те quiero мучо/ оставям се на течението, на водите, да пробвам всичко което той иска да пробвам отново, казвам когато ме дразни и казвам когато ми харесва, всеки път когато ми харесва. Може да не успея да събера всички точки, но поне знам кой е начина и което е най-важното не съм забравила да се усмихвам.
онези бежовите с платформите са по-готини
цитирайхубав крак! .... и хубава снимка :):):)
... и не спирай да се усмихваш :):):):)
цитирай... и не спирай да се усмихваш :):):):)
Влизам при теб след дълга пауза и все едно си идвам в къщи...Винаги намирам нещо за мен...Приятно е и хубаво. Прегръщам те силно!
цитирайнакара ме да се замисля дали съм си все същата, малко е тъжно ако си тъпча на едно място, защoто има доста промени около и в мен, дупки и някои и друг пещерен кладенец без изход ама нали уж растем и малко по-лесно е всичко, уж де :)
радвам се че все пак минаваш и се надявам да си добре :)
цитирайрадвам се че все пак минаваш и се надявам да си добре :)
обичам твоите a little bit of things и начина по който свързваш точките дори да изглежда почти невъзможно :)
цитирайпросто както винаги ми е хубаво да те чета - това не се е променило...
Всички ние сме различни за добро или лошо, но като се замислиш сме си онези момичета, които играеха до късно и се срахуваха, че ще ги изпитат. Деца сме си - страхливи и искащи обич.
Оплетох се малко, но ти ме разбра. Не е чак толкова лошо някои неща да останат непроменени във времето.
цитирайВсички ние сме различни за добро или лошо, но като се замислиш сме си онези момичета, които играеха до късно и се срахуваха, че ще ги изпитат. Деца сме си - страхливи и искащи обич.
Оплетох се малко, но ти ме разбра. Не е чак толкова лошо някои неща да останат непроменени във времето.