Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2009 22:21 - Ако ...
Автор: bambola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4874 Коментари: 6 Гласове:
8




image


Ако начертаеш на лист хартия три реда с по три точки и накараш този до теб да  свърже деветте точки без да вдига молива от листа и без да мине два пъти по едно и също място, практически никой не намира начина.   Всеки се опитва да свърже точките в една  права линия свързвайки осемте крайни точки и превръщайки ги в  рамка.   Верния начин е да свържем точките излизайки от рамката която сме създали автоматично, или с една крива линия на свобода да съберем точките.   така е и с отношенията между нас, с връзките, с желанията дори..   Няма да кажа това, няма да направя онова, няма да кажа днес "обичам те" докато ти не го кажеш първо, няма да ида, няма да се обадя, няма да вдигна бързо телефона, няма да се разчуствам, няма да обичам ако не е вътре в моите рамки, в моя лимит от страхове и бариери, изградени,проверени, изучени.   И уж вече много знаем ама все не се усещаме, че връзките  не са перфектната нарисувана рамка в която да чертаем прави линии.
Всичко е криво и абсурдно,  и е там някъде навън,точно там навън където не ни се излиза вече. И само с него можем да свържем точките  любов, страст, секс, смях,всичко се свързва само като излезем от рамките и ако не го направим, няма начин.   Точно това е което правя тези дни-свързвам точки.   казвам " да " на ласките на плажа, пия кафе насред шосето, сънувам с отворени очи, гледам,слушам, изпращам смс в полунощ само защото ми се иска,не наричам нищо с неговото име но и не преименувам нищо, пея фалшиво с цяло гърло, чакам да ми се обадят, доверявам се на шофирането му дори когато е впил поглед в коленете ми,давам възможност на Брус Спрингсттин / за кой ли път/, оставям телефона отворен цяла нощ,изпращам смс с tqm / те quiero мучо/ оставям се на течението, на водите, да пробвам всичко което той иска да пробвам отново, казвам когато ме дразни и казвам когато ми харесва, всеки път когато ми харесва.   Може да не успея да събера всички точки, но поне знам кой е начина и което е най-важното не съм забравила да се усмихвам.       image
 




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dressy - :)
25.08.2009 23:21
онези бежовите с платформите са по-готини
цитирай
2. sis - ха ха
26.08.2009 01:18
хубав крак! .... и хубава снимка :):):)
... и не спирай да се усмихваш :):):):)
цитирай
3. ema - ***
26.08.2009 21:37
Влизам при теб след дълга пауза и все едно си идвам в къщи...Винаги намирам нещо за мен...Приятно е и хубаво. Прегръщам те силно!
цитирай
4. bambola - здрасти ем,
27.08.2009 13:32
накара ме да се замисля дали съм си все същата, малко е тъжно ако си тъпча на едно място, защoто има доста промени около и в мен, дупки и някои и друг пещерен кладенец без изход ама нали уж растем и малко по-лесно е всичко, уж де :)
радвам се че все пак минаваш и се надявам да си добре :)

цитирай
5. sowhat - :)
28.08.2009 08:24
обичам твоите a little bit of things и начина по който свързваш точките дори да изглежда почти невъзможно :)
цитирай
6. ema - :)
31.08.2009 08:54
просто както винаги ми е хубаво да те чета - това не се е променило...

Всички ние сме различни за добро или лошо, но като се замислиш сме си онези момичета, които играеха до късно и се срахуваха, че ще ги изпитат. Деца сме си - страхливи и искащи обич.
Оплетох се малко, но ти ме разбра. Не е чак толкова лошо някои неща да останат непроменени във времето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bambola
Категория: Лични дневници
Прочетен: 771766
Постинги: 291
Коментари: 1044
Гласове: 25923
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол