този път не оставих апарата в калъфа си










има пътувания които започват със слънце и смях, завършват със дъжд и... смях, а всъщност са просто шоколадова торта с ванилов сладолед и парче карамелизиран смарагд- подарък за всички...
 




  Пращам с дъжда съмненията, измивам стари непотребни думи, които ако никога не кажеш на глас само остават като трън забит, наболяващ, и е спокойно, точно както трябва да е.. и точното  място е един малък ресторант на дъждовен площад, тих и романтичен



  още един ден -подарък които заслужаваме...  



 


   













Валенция- дъждовна, пазарна, замислена, смееща се, танцуваща под звуците на един техен Oktoberfester, измислен и накичен на самия площад на биковете, сюрреализъм плачещ за реалност.




 
И още много неща...


















 









   

to sexy for ...
:))

а иначе, "всеки, който твърди, че слънцето ни прави щастливи, явно не е танцувал под дъжда"

:)

Колко е хубаво във Валенсия!!!