Почти тичайки /радко тичам/ от една болница,гледам малко момиченце подскача пред кристалната автоматична врата, не се отваря " развалена е " казва и впива сините си очи в моите, " не, ти си лека като ангел :) или си самия ангел" мисля си  а само се усмихвам, на две крачки от нея е седнала млада жена с тъжна усмивка, предполагам майката " просто сензорите отказват от време на време" заставам до малката, вратата се отваря широко със звън, малката се дърпа назад и се затичва към майка си, прегръща я.
 
Хубаво е да те чакат на излизане от където и да е, хубаво е някой да те посреща, но още по хубаво е, да не кажем  че така наречената  любов с главна буква е да те причакат по средата на пътя ,за да извървите оставащия път заедно,рамо до рамо и да скачат заедно с теб, за да се отворят всички врати, дори и тази на изхода.

Ето това е Любов :)        

Ох, разплака ме!

ти си Любов.
от оная , която отваря вратите

Ти си лека , всичката красота в усещанията ти те прават Лека ... и всеки ден се усмихвам аз защото знам , че има такива хора като теб ! Заразно е .... Благодаря ! Песента също е уникално въздействаща !

тази е Любовта, за която говорим, пишем, която си прибираме навътре в сърцето, ако не ни разберат, но която е в нас и въпреки всичко ни спасява...тя е Любовта без която не можем...
Важно е да я има и да, права си, да извървим пътя докрая по най-смисления начин, с този, когото обичаме наистина :)) рамо до рамо, без прегради, без заключени врати...макар Любовта да минава и през ключалките :)))) Усмивки за теб, от най-широките, като детските :))

Pregryshtam te!
love is everywhere

love is everywhere