Най-празничното в тези няколко дни са няколко разговора премесени със смях и дъжд, едно телевизонно пътуване в рисуващата се Сикстинска капела придружена от Микеланжело й ....една абсолютно семпличка процесия в едно градче през което само бях минала преди....не е дъждът нито нервния ми стомах които ми придават този замечтан вид, нито липсата на една специфична дума ...дни на многоточия, най-често премълчани.

За 8 минути варя няколко яца, 6 конкретно и ги боядисвам докато са горещи с акварелни боички, Милото вика с мен докато се паря и това е всъщност целия ни великденски ритуал, после се питам кой и кога ще ги яде и решаваме че утре е денят  в които ще ги подарим на комшиите....яйцата са пресни само дето са част от една традиция която се опитвам да държа жива, заради мен,червено, синьо, зелено, жълто, оранжево и синьо...

Говорим за вярата и традицията, за дъжда които изкара сълзите на не малко хора, за едно момиченце облечено цялото в черно сред публиката със шарена чанта от ефтин magazin, за 2та коня които са си купили мои приятели но още са без имена, колко е лесно да сменим имената на нещата които си мислим че притежаваме, за вярата ни, всеки със  своята, обгърната в лична обвързаност или   духовност, за постите, които от години не  спазвам, за църквите в които влизам уж само като турист а винаги се отдавам на молитва, за присъствието което усещам почти непрекъснато до мен, сутрин ,по обяд и понякога късно вечер...за това че Той може би би предпочел да е от дърво, но имаме нужда от кръвта му. Обяснявам как е задължително разстоянието между две фигури в една процесия да е поне 3 метра, между Христос и Девата... за козунаците на баба ми и... за цветята които сме всъщност всички ние...

Някои каза че понеже сме направени по нечие подобие или по-скоро по Негово подобие, все се опитваме да сме различни от това което се очаква от нас и все пак не успяваме, за това си имаме многоточията.... 


а след няколко часа ще възкликнем щастливи Христос Воскресе!!!!не толкова защото го вярваме само, а и защото има на кои да го кажем....


Во истина ви казвам !






























































 

снимките са от Велики Червъртак от едно градче наречено Алкала де Енарес на един хвърлей от Мадрид

 

Въпреки дните на многоточия и противоречия в нас се улавям, че всяка година по същото време някаква част от мен се обрича на този ритуал - Възкресението Христово, чака го....сякаш иска да чуе още веднъж, че е истина....че се е случило. И когато чуя от устата на българския патриарх онези слова, изречени пред гроба на Исус, когато жените намират там Ангела Господен, който им казва -" Защо търсите живия при мъртвите, няма го там"....сълзите намират пътя си и в една въздишка и дихание си казвам - случило се е! Нека направим себе си и поне още един човек по-добри, това би било едно начало за целия свят. Само така, с доброта в сърцата ни, света ще стане прекрасно място за живеене! Цветовете от душата си пренасяме върху трапезата - червено като кръв, синьо като небето, жълто като житото в полето, зелено като горската дъбрава и виолетово като незабравки и теменуги....Всичко наше, побрано на едно място! Бог да благославя дните ти земни, Ел, да изправя всички твои пътища и да подкрепя сърцето ти!

случи се :)
имаме нужда не само от надеждата а и от оптимизма за да вървим по пътищата които са пред нас , за това нека не са просто дати и само пожелания, време е да отворим очите си вътрeшните и външните и да оценим какво имаме и какво още можем да дадем :)светлина :)

Явно в цяла Испания е валяло. :)
..................
Во Истина Воскресе!
Светлина да е!

Да бъде възкресение Христово, да бъде, вътре в нас, в сърцата ни.
Бъди Благословена!

хахаааааа...и аз така - набоядисах яйца, направих коронния си сладкиш Ненаситна монахиня, потих се цял ден с едно козуначино тесто(няма да го правя пак - ужасно трудно е), напекох соленки, козуначени кифли, направих по една тарелка и разнесох по комшии да се чудят кви са тея боядисани яйца...:)))))))
хубавото беше, че ми бе отвърнато на балканщината с шоколадова торта и гигантско шоколадово яйце от бял шоколад:))
давай да дресираме подходящо комшиите по света по наш си тертип!:)))

еееее рен , ти си се престарала нещо, аз преди години правех за коледа едни сърмички и раздавах полсе , от тогава като наближи комшийката подпитва, " тази година щепървиш ли от оня хубавите неща със лозовите листа, много ни харесаха" в крайна сметка където и да идем ние сме си ние и някои неща не умират, прегръдки :)