в денят в които умря  запалих една пура, още имам 4 дръпвания от нея.... загледах се в празнотата и нещо от мен остана там завинаги, казах думи без смисъл и останах на 2.500 километра сякаш разстоянието имаше някакво значение в  онази нощ....всъштност никога не видях замръзналото му в усмивка  тяло, само съм чувала разкази...може би и никога не приех че го няма, бих се подписала под такава смърт, миейки колата си в двора на баща си, но... имах време да му простя така като той не намери да прости на своя,можах да приема, подаря....един приятел които не е психолог казва че все още търся потвърждение от него за това което съм,но можах да чуя макар и от далеч макар и полушепнейки единствен път  думите че ме обича, мога да продължа.. днес би навършил 67, само 67....   Руфинка винаги беше неговата песен, пееше я с странджанската си сила, със изпочупения си глас от чуства,една болна душа, болна от самота и безсмисленост, скука и напрежение, един моряк-пастир, страхувайки се от смъртта и не живял както би искал, един почти неграмотен поет, един художник без палитра  но със цветове,  все още най-красивия и самотен мъж който съм видяла в живота ми... баща ми      

съчуствия, bambola

близко до сълзи усетих това, което си написала

И обичта не е винаги ласка или гласно признание,
а длето, ваещо в мълчание и болка онзи Пигмалион,
от когото светът има нужда :)

Мир на праха му, bambola. Той е направил за теб всичко, на което е бил способен...
Текстът ти е разтърсващ.

да ," Коравите бащи създават твърди дъщери "
сигурно е така, макар да има дни в които събличаме всички брони и просто се отдаваме на това което сме...

приятен летен ден :)

дори, когато недопушват пурите си...
Наслаждавай се на деня, както и на всички други, в които ще бъдеш себе си... с броня или без...
хохо

и помълчах....другаде, не тук, знаеш....Някъде назад, или може би напред във времето, има един корен....нещо, което винаги ще ни тегли, винаги ще ни връща към мястото, на което принадлежим и към хората, които пазим в сърцето. Не винаги хващаме мига за дрехата, не винаги пристигаме навреме, не винаги сме там, където ни се иска....но винаги имаме чувствата си и знаем за кого крещят така силно. Задръж ги мила, те са сила, не слабост....
Ще помълча още с теб! Много те прегръщам....