Пише ми се малко за отношенията, за секса,за жените и мъжете, затова как напоследък изслушвам раздирателни истории за ревностни съмнения и хиляда и една малки и големи неволи /ама друг път/. Изведнъж съм се превърнала в нещо като кошче за духовни отпадъци на познати, приятели и пациенти, последното е нормално и второто също, първото обаче започва да ме притеснява.Нямам овчи поглед, нито кабинет за психични проблеми...между другото, знаете ли че при определен тип диагнози, 99 процента от мъжете  срещу 22 от жените първото или второто/ след колко им остава/ което питат  е как ще им повлияе на сексуалня живот, въпрос на приоридад.



Преди да кача няколко снимки от последния календар на Пирели, пак рога, пак полуголи жени, но този път в една атмосфера на слонско търпение и евентуално добро настроение...колко сме актуални с кризата, да се отдалечим възможно повече от асфалта, от ежедневието, от реалността....ще кажа че и тази година си търся календар на пожарникари, не заради мускулите, нито заради обстановката с пяна и огън :)), колкото и възбуждащо да звучи, най-вече защото обикновено парите отиват за някое добро дело а и момчетата са истински и радват окото, не натоварват, не извикват мисли освен адреналин....

Пирели,Пирели, Пирели..................












Да добавя нещо което вчера ме зашлеви като шамар, така както си тичах из улиците, напоследък, винаги съм почти тичаща, заобикалям коленичил на тротоара младеж със картон в ръцете, не се спирам от години не давам милостиня, но някъде в тичането прочитам надписа и сърцето ми се закова
 " Имам нужда някой да поговори с мен, само за малко дори!"  

Обръщам се да различа чертите под шапката, млад мъж на около 30, няма кутийка за монети, няма дори чердже.
Абсолютно възможно е да е нов начин на привличане на вниманието, ако се спреш ти искат пари, цигари, услуга, или някаква нова измама, абсолютно възможно е да само блъф, но и ако е истина, ако просто има нужда от някои, дори и не мисля за скрити камери, за социални изследвания, замислям се че може  да е просто истината.....

кеитбалу каза  че все по-рядко вижда деца и млади хора по улиците. Тук са пълни с деца и с млади хора, със възрастни, магазините са отворени от понеделник до неделя, кръчмите са пълни, лицата не са огрижени и тъжни, наближават празници... и cе усеща по музиката, по настроението, но самотата съществува, говорим все по-малко и само пред когото можем да се открием, контактуваме  с непознати по интернет, но на улицата сме анонимни.

Страхуваме се да не ни зарази беднотията, самотата, тъгата...страхуваме се да не ни измамят, излъжат, изневерят. Всичките ми приятелки са решили, че мъжете им нещо кръшкат и даже 2 са наели детективи, преглеждат пощта, телефона, параноя от самотата......

това е последното на Pixar," Up" без намерение да вдъхва  оптимизъм или доверие, само един балон поне за да вдъхне надежда, да докара една усмивка....да полетим сами или с някои..

 

Всъщност,ситуацията е пожароопасна,не е зле да ги имаш наблизо!:)))
В персонален план бат Бойко ще ти свърши ли работа? Пък ако решиш,че не ти върши работа,да ти изпратя моя снимка,мм?
:)))
Хубав ден, опитвам да ти дам повод да се усмихваш,не се заяждам! Знам,че го знаеш!
Нали?!
:))

Нали :)))

Имаше време, в което нещата трябваше да бъдат парирани, но ... оставяме се по течението с един такива усмивки.........Ооо, на мен нищо лошо не може да ми се случи!
А сега вече цялото течение е в ход и няма спиране.
Така че, ще си живеем в самота, лъжи и измами. Който оживее.
Защо ли хората нямат способност да планират нещата, които най-много определят бъдещия им живот? За тях дори не се говори открито, сякаш не съществуват.
Само днес и сега, цуни ,гуни, празни думи. Ах, колко приятели имаме.