елементарно но реално










Препънах се три пъти до степен да забия нос и да ожуля колене, благодарение на това че винаги има някои до мен не успях окончателно да си разкрася физиономията.
В един момент без да съм била никога суеверна, установих че сигурно е поради липсата на аматистната ми гривна която ме пази от лоши погледи. Не че 12 см ми токчета са за голямо завиждане, но поне са за вглеждане.



Сутринта яхтата на приятелите  ни от Италия пристигна в Барселона, сверихме часовници, направихме резерва за ресторанта за вечеря  и се затичахме да деистваме всеки по задачите си.Тъкмо сядаме да обядваме в едно малко ресторанче  с Милото и един приятел, отчитаме набързо свършеното, маникюр, фрака е взет от агенцията под наем, кой ще ти купува специален фрак за една свадба, а с фрак е само кръстника, вратовръзката не пасва, знаех си аз, ама нали докато не се види не ми се вярва / мразя да имам все право, а нали и той e които има вкус :)/..... и се обаждат италианците да кажат ,че са ги нападнали пирати на шосето.


О да,ирония на съдбата е да преплуваш Средиземно море с корабче и да те ограбят на улицата, има някакъв стар номер които все повече се използва, наричат ги
"бандата на перуанците " ама могат и да са от близкото село, хвърлят камък по колата уж че нещо се е развалило, спираш и със пистолети и ножове ти взимат всичко,  дори  да  си на оживено шосе докато се усетиш докато реагираш, при нож в гърлото на детето ти реагираш....както намериш.
В седем вечерта ги посрещаме все пак в Мадрид, без куфари, без документи, без пари, с една малко разнебитена кола но живи и здрави.

Диана е италианка от бразилски произход, нещо като Богиня на плодородието, секса, красотата и т.н. на 25 години, полумулатка със форми на ....абе жена от всички страни и най-вече майка, Андрю е на  година и седем месеца и решаваме, че заради спокойствеито на всички няма да дъвчим случилото се по пътищата, за да не си развалим вечерта.

Философията им е точно като моята /поне  на думи/: ако не можем да поправим нещо,няма смисъл да го тълкуваме и да се натоварваме

Точно когато сме в разгара на една шумна вечеря, заедно със още двама италианци и един французин, казвам шумна щото едвам се чуваме, от красяците на Андрю, малко истеричния смях на перфектната Диана, това последното без ирония, от съседната маса някава орда от 15 младежи празнуват ама красяците са невероятни и се  надвикваме сред целия хаос докато ми се сxваща гърлото от шум, и това го мога.


Изяждат се  огромно количество морски и земни плодове, гарнирани със ледена сангрия, забелязвали сте колко стресира шума?, започваш да ядеш, да пиеш , да крещиш... а разговорът е около новите открития на зелени гранати в Мадагaскар/ темичка която възбужда всички по професионални и подобни причини/ споменава се между другото че над 15 000 човека всеки ден излизат да ги берат след отлива на морето направо по скалите..

Аз съм малко потресена, макар да съм видяла истинcко робство само преди година. Диана е бясна защото няма начин да се доберат до тях без проблем, интеранционали проблеми, митници, режими...., думи, думи, думи....правят се налудничави планове да се завземе от към морето, да се приближат през ноща, заливаме се  от смях.

В 12 часа през ноща се оказва че групата италианци,готини ,майтапчии, барабар  с детето  са всъщност без хотел в моя "малък" град  пълен с туристи.
На всичко отгоре не им се плащат големи суми,щото след обира сметките им са понарушени отделно че са без доклументи.
Диана ми развива още веднъж теорията си, че не се притеснява за нищо никога, предпочита да спи пред проблемите, размахва дългите си черни бедра и ръце, клати с финес глава и всички зе смеят и им тече слюнката, докато детето и заспива в скута и сред шума.   За последно минаваме през едно място да вземем нещо без което Милото не може и засичаме в асансоюра между 9 и 8 етаж.
Шест големи и един малък спящ принц в 1,30 сутринта. Попипвам си гривната и се усмихвам.

Диана изпада в полу-истерична криза, защото е майка казва,прегръщам я, и стискам здраво треперещото и тяло докато търся някакв плик из чантата си за да диша, единият от италианците се сешта че е с клаустрофобия, Милото натиска всички копчета и положението е забавно.
Превишили сме  товара и сега.. .ами ще се спи в асансьора и какво то това, поне е хладен и голям. Точно след 2 минути слизаме без проблеми, явно някое от копчетата е задействало, Диана си събува обувките   и тича боса по коридорите с детето в ръце,  и роклята и се повдига и мъжете всички без изключение гледат картината на новата Мадона.   Определено мацката ме кефи адски.

След няколко обиколки им намираме хотел, щото имам фотографична памет и щото има много хотели навсякъде.
На връщане в къщи Mилото въздиша- видя ли какво се казва перфектна жена, отвън, добавя ? масажирам си глезена от поредното стъпване на криво и се усмихвам, наи -сетне малко тишина.
Поканиха ни на обяд за днес,ама май ще почивам от толкоз емоции, петък е все пак..да се оправя кой както може,  аз трябва да се  кача  на един самолет малко по-късно и да ида на една свaдба на която дори не съм сигурна че съм поканена, но нали сам жената на кръстника....   Приятни почивни дни на всички и пазете си глезените, главите, чантите и сърцата :)
 
                                                            



 

си готина, земна и божествена:)