В късния следобяд в метрото влезе мръсен циганин с още по-мръсен акордеон,масово преглътнахме очаквайки предния бърз "хит" и  засвири... джаз, бавен и непознат, после доразви темата в по-бързи ритми, не спря на следващто спиране на метрото, не мина с чашката за милостиня, продължи да свири и да се усмихва, масово хората се заклатеха в ритъма,поглеждаха и се заусмихваха, точно като в онзи клип, после слизайки минаваха покрай него слагаха " стотинките" в чашката и кимайки му за поздрав излизаха, пича си свиреше...   Без повод после се сетих че в онази 1988, преди да стане каквото стана, слушахме този пич, точно тази песен 


    танцувахме с едно русо момче с дълги руси коси,  водеше ме в една апокрифна кръчма в която пиехме ракията в пластмасови чаши,спорехме с разни псевдо-дисиденти, бъдещи велики поети и някои и друг заклет емигрант, молехме се да ни завземат американците, слушахме силна музика и се целувахме между шепоти и крясъци.. той уж ме рисуваше а всъщност барабанеше върху съзнанието ми забранени ритми,бяхме....в интерес на истината отдавна не знам дали е жив, къде е, кога подстрига косата си...   това парче ме кефи стабилно, а пича е същия от по-горе и ние :)    

е провокирано от мислите ни и от много спомени!Всичко е от значение,дори нещо дребно и на пръв поглед незначително...следите остават накрая...винаги!Добро утро Бамбола и хубав да е денят ти :))

хубав ден :)

сюжет за малък разказ. А може би и няма нужда да се дописва и доразвива?
:)))

има на руски думичка наброски-скици...или наброски на съзнанието, на спомените...фрагменти, импресиии, както щете...