Да всъщност това е част от диалога на клипа "сине,време е вече да разбереш истината, защото си голям, родителите не съществуват, измислили са ги Магическите Крале" това са онези трима старци които в момента пристигат в някои големи католически градове на огромни колесници пълни с конфети и подаръци, за всички




И понеже работното ми време не позволява да мръзна по улиците за да ги посрещам, ще ви разкажа една не магическа но истинска история от денят на Коледа.
Както беше насрочено Милото ме закара почти направо от работа на летището, повтори някакви си 20 пъти, че щом на мен ми е весело и той ще е щастлив, остави ме да се кача на самолета сама / не че не беше поканен, просто реши, че ще са му в множко смесицата на  няколкото ми луди приятелки и аз в чужди земи и че има нужда от спокойствие/ целуна ме някакви си 30 пъти поне и...седнах в бизнес класа полет за Виена през Цюрих, на връщане щях да се видя с някои които ме чакаше и там, но навръщане/. Бизнес класата е само защото като член на няколко айро дружества и т. н. билета ми е почти подарък.


Отварям книгата която нося за подарък на голямата дъщеря на приятелката ми и която се казва нещо като " 100 начина да се превърнеш в кучка" или нещо подобно, подарена ми преди година, недочетена, но все пак афоризно- интересна, после беше приятелката ми, която уж преглеждайки я отгоре отгоре, само цитираше как  би се държала една истинска кучка в този или друг момент, поучително, но неизпълнимо, изтинските кучки нямат наръчник, са или не са...или сме или не сме...

До мен, през седалка разбира се, млада жена, късо подстригана, без грим, хубаво кожено палто и...немско-руски речник. На доста лош английски пита стюардесата дали ще има проблеми със скалата за Виена, успокояват я че всичко е изчислено все пак пътуваме със швейцарците ...и сме доста за същата скала. Аз самата добавям, без огромно желание за повече разговор. Мацката обаче нервно върти речника и се поти, зачитам се и си повтарям че работния ми ден и нощ свършиха само преди няколко часа и не ме интересуват чуждите проблеми.
Уви, заговаря ме на руски, видяла е книгата, предусеща че няма начин да не го знам, после минава на лош испански ей така само да докаже че знае езици, не че руския ми е разкошен де, но поне я разбирах по-лесно. Поканена е от един виенчанин за празниците, чудесно казвам, хубав град. Само дето почти не го познавала, мъжа де, чатили са по интернет само два месеца и сега е в почти нервна криза.
Ами, тъкмо да кажа нещо за решенията и че кой както си го нареди никой не може да му го подреди и се сещам че е Коледа и мога да съм просто добра, усмихвам се, успокоявам я че...не всички чатещи са психопати надявам се и се чудя как да ми стане интересна книгата, невъзможно.   Мацката има нужда да говори и да си разкаже живота, в началото в щрихи, после със подробности, Украйна, Герамания, Италия, Испания, надежди, сблъсъци, оставям наръчника за кучки  за друг път, и се  вслушвам, не е толкова уплашена колкото уморена от разбити надежди ,от неточности, от грешни пътища, признава че е като вятърна мелница, на където я понесе вятъра натам е, уточнявам, че онези мелници за които говори винаги имат здрава стойка, забита в земята, замълчава.
"ами ако не ми хареса? ами ако е пълен провал?" докато не го видиш няма да го знаеш със сигурност а и...винаги можеш да си вземеш хотел и да се веселиш сама. Очите и светват.




В следващия самолет до мен се оказва друга рускиня, която "приятелката ми Надя" увещава да си сменят местата, за да сме заедно. Това след като усилено е търсила цветарски magazin в транзитния Цурих за да му купи цветя, така се били разбрали...кавам и че на летището във Виена минаваме през магазините и че все пак, мъжът е които носи цветята когато посреща или поне за пръв път, освен ако не е уговорката да се познаят и тук вече ме побиват тръпки, изкушавам се да и дам телефон,адес и т.н. но се въздържам, съгласява се със мен и когато се разделяме без да съм и искала телефона или тя моя, без да има възможност да се видим повече, повтаря си уверено, " винаги мога да си ида на хотел и това ако дойде на летището де."
Чакаше я, видях висок рус мъж как се приближаваше към малката украинка със букет цветя, въпреки гадния дъжд които валеше и и стисна ръка а тя изчервена ме търсеше с поглед.Дано..  




  Официалните ни подаръци ще се раздават утре, защото днес ще ни ги донесат "кралете", а Милото от както съм се върнала само повтаря че пътуването ми е било най-страхотната идея защото толкова много съм му липсвала, че е разбрал нещо което уж е знаел ,ама все не до толкова, че не може да живее без мен, това отделно от 7 ежедневни обаждания и няколкото десетки смс...



Аз знам че родителите сащесвуват точно толкова колкото и чудесата и любовта.            
 

имам, след като те прочетох :) Коледа беше, жената е пътувала към своето чудо...или не, но нали винаги, когато тръгваме към нещо е с усещането, че ще е хубаво...И ние сме по - добри, нали сме в коледния пояс от добронамереност...и вярваме в чудесата, колкото и в любовта, защото и двете не се случват всеки ден, но когато дойдат ни променят за дълго ! А нали знаеш, че когато изгубим нещо, или за малко се отделим от него, го оценяваме повече :) Липса има, където има любов, Бамб и аз ти я пожелах за много, много години напред ! Усмивки :):):):):)

<a href=http://vietub.com/read_blog/19847/shoe-lifts-being-taller-utilizing-heel-lifts-look-taller-having-heel-lifts>mens heel lifts </a> can also be utilized to right a leg length discrepancy, which may undermine stability and jeopardize balance
<a href="http://lovehealersconnect.com/member/blog_post_view.php?postId=5450">shoe lifts insoles</a>
http://europetell.hu/node/2433