пик каза "шах с пешката"...   напоследък се замислям че всички играем на шах в ежедневието, в връзките си,едни жонглират само с топа, скачат през океани на безумие и неверност, други изкарват царицата на първа линия след 5ия ход, и печелят или губят бързо, трети омаломощяват офицерите си докато останат само с един куц кон, защити, нападения, малки паузи и .....обичаш играеики с пешката, ход след ход, малко по малко за да стигнеш до края на квадратчетата и да изкраш фигурата която искаш... всеки според желанията ,способностите и цинизма си.
Наскоро срещтнах един мъж от миналото, беше загубил всичко онова което ми харсваше в него, дори зелените му очи имаха друг цвят, каза че не си спомня в кои момент бяхме заедно и в кой и защо се разделихме, припомних му че праваше страхотно кафе за закуска, три пъти кипнато в чугунено джезве, всичко останало май го правех аз...    

обожавам тихите  дъждовни дни :) 
 

ли ще правим или ще ползваме морските наготово

- Животът е шахматна дъска, върху която печелим и губим. Понякога сме царе с много пешки, дама и коне. А понякога само пешки, поредно ограбени от садбата с броени ходове!...

Калчо!...
(:–€)

A аз обожавам тази песен и този глас!!!:)

колко си правила ти...колко той....почти толкова е дълга паметта...Страхувам се от това да не се изгуби блясъка в очите на хора важни за нас, всичко друго е преходно и се преживява. И тук, днес е тих дъждовен ден :))

а шахмата .....нека да вали,и знаеш ли-тихо е :)

всеки от нас има своят си такъв, но не всеки се качва на него или не стига до последната спирка ...