Кихна едно вулканче и гаси пнеомонията дето обгърна света, да, не е само Европа дето киха





Няма да говоря за абсурда на съвременната авиация, нито за хаоса или почти майтапчийската равносметка, колко пари се губят на ден, колко патенти седят затворени в чекмеджета, как летим сред астероиди и се мъчим да превземем други светове с най-последната технология а видите ли малко стъклен прах ни шашна, понеже ми е оптимистичен вторник ще се опитам да изкарам положителното от ситуацията, а не е малко, нали в трудните  ситуации се познаваме до колко сме способни да оцелеем.
Чета че един норвежки вестник е създал безплатен уеб "Hitchhiker’s Central" , където може да се поставят обяви за предвижвания, които от където иска може да обяви дали притежава траспорт и  дали ще се движи към някъде си и тези които имат нужда също могат да кажат от къде и закъде. Значи след като първите дни такси Barcelona -Париж беше 2 700 €, Barcelona -Лондон 3 700 €, от неделя може да се пътува от Атина до Лондон Гратис, просто непознати до вчера хора се срещат, уговарят, пълнят колата и ...на път. Със сигурнсот ще излезат не една или две книги и дори някоя и друга любовна история от цялото това земно пришествие.
Странното е че днес от София пътуват за Лондон и Манчестер, но не и за Мадрид, където не са затваряли летището нито един ден и  където пристигат самолетите от Азия и Америка ...от тук с влакове, коли към централна и северна Европа.
Мои приятел трябваше да лети от Париж за Ню Йорк, задължително. Дошъл е с колата си до Barcelona с още двама непознати пича с които са се смесняли шофирайки, предал колата си на едно абсолютно непознато семейство да му я върне до Париж и се качил на самолета за Мадрид, от там Америка :)Бъзикаме се  че едно кихане ни върна няколко столетия назад, Уитни Хюстан се е качила на кораб за Дъблин а Надал се е върнал с кола от Монтекарло, да не говорим за Barcelona че се качиха на два автобуса на път за Милано, за големия мач.   И понеже знам че има много ядосани, много планове които са се объркали, много нерви и нетърпение, защо си мислим че сме земни богове, когато сме просто малки мушички в един свят  които сме създали за да ни е по-удобно и на които сме подвластни и зависими, все забравяме приказката за вълка и защо му е дебел врата...и че всяка зависимост е слабост.
Ако имах път сега бих се качила на една колесница с два расови коня, па когато стигна... само ние можем да спрем времето или да го забавим или да приемем всеки проблем като възможност.  


 

Проблемите...определено във възможности :) Ако кихнат / да не дава Господ / още няколко свръхвулканчета и...ще настъпи ледена епоха. Питам се като знаем, че така или иначе света все пак върви към край не можем ли да правим от лимоните лимонада всеки ден, да се радваме че живеем...че обичаме...че дишаме...И да си показваме чувствата един на друг...обаче не го правим и...природата ни праща знаци...да се видим колко сме малки и жалки и колко сами не желаем да бъдем велики, поне в онова което зависи от нас...
...а за приключенията, които се раждат в екстремни ситуации съм съгласна...имат си голям чар :))))

....това пък даде повод за приятна разходка в парка и студено вино в топла компания.

или когато погледнем на дадена ситуация с отворени очи....и душа...

надежда за мир и любов и доверие! Peace brother! И като си помислиш, че Моцарт като дете е обиколил Европа с карети, а корабите сега са толкова по-бързи от колумбово време... Дали Господ не ни казва малко да забавим темпото и да се огледаме наоколо.Да видим какво може да се спаси. Хич не обичам безпейзажието на магистралите, да не говорим за еднообразието на летищата! Ама все бързам като безумна нанякъде!

да ги спрат! - мене знаеш как ме е страх от аеропланите, м?:))
бррррррррр