Пътуваме някъде около 15 часа над океана, 3 дни преди това около 5 часа над джунглата............ след това 2 часа престой в Рим, и пак сaмолет последните 2 часа.
В 11 сутринта най-сетнe се приземявам У Дома.

Не е въпрос на часова разлика само,просто е въпрос на разлики.

След толкова години се възпримам като гражданин на света, навсякъде където ми е добре съм си у дома. Ако някъде не ме разбират се усмихвам и опитвам да разбера аз, универсалния език на жестовете, на очите.


  Късен следобяд, чаша горчиво кафе /още не бях извадила матето/ пред телевизора с вдигнати крака и  Милото с очакващи очи. Какво искаш да знаеш? Всичко. Всичкото и аз не го знам още.
Започват наградите за Принца на Астурия, Един мъж с бяла коса -Цветан Тодорoв взима наградата си, французин от български произход говори : "21 век ще бъде век на чужденците, милиони мъже и жени ще напуснат  родните си места и ще се населят в чужди земи. Всички страни правят разлика между своите и чужденците, макар и те да не престанат да бъдат мъже и жени, и свършва, това е важно за всички, защото всички сме били и сме потенциални чужденци." Не искам да се чуствам чужденец никъде. Мисля си, идвам от един континент които говори само 2 езика / официални/ и се разбира прекрасно, човека от екрана освен прекрасния си френски, говори и един друг език дето само 8 милиона в света владеят перфектно.И аз съм една от тях.

 Ето това сме ние двамата, аз и той, чужденци в света.
 


Знам че  чакате да пиша за Бразилия, за розовите делфини и за въздуха, пълен с кислород до положение че не може да се вдишва, за онова странно състяние, когато си край реката и влагата  те обгръща и е безпределно топло,за жужнето което заглушава дишането и за тишината. 
За децата в канута излезли на риболов,за вечерите ни... ще стане...ама не сега.

Вчера ме попитаха какво ми липсва най-много, още не знам но може би е смесицата на безпределна свобода да се изгубиш сред природа и време и страхът че може никога да не се намериш. 



Има моменти в които е нужен един полет над океана, над раси и култури, над езици и нрави.



Точно като в песентта.



VOYAGE VOYAGE 

Au dessus des vieux volcans
glisse des ailes
sous les tapis du vent
voyage, voyage
eternellement
De nuages en marйcages
de vent d"Espagne en pluie d"йquateur
voyage, voyage
vole dans les hauteurs
Au dessus des capitales,
des idйes fatales
regardent l"ocйan.

Voyage, voyageplus loin que la nuit et le jour
voyage
dans l"espace inouп de l"amour
voyage, voyage
sur l"eau sacrйe d"un fleuve indien
voyage
et jamais ne revient
Sur le Gange ou l"Amazone
chez les blacks
chez les sikhs, chez les jaunes
voyage, voyage
dans tout le royaume
Sur les dunes du Sahara
des iles Fidji au Fujiyama
voyage, voyage
ne t"arrкtes pas

Au dessus des barbelйs
des coeurs bombardйs
regardent l"ocйan
Voyage, voyage
plus loin que la nuit et le jour
voyage
dans l"espace inouп de l"amour
voyage, voyage

...sur l"eau sacrйe d"un fleuve indien
voyage
et jamais ne revient.

Чувството, което винаги съм мислела, че съществува в най-голямата природа, природата на огромните разстояния в дадена област, а не нашите мънички бисерчета... това си описала с изречение - свободата, че може да се изгубиш и страхът, че може да не се намериш никога...
Ще очаквам от чувството, което вече даде...
Благодаря ти за пътуването! Сигурно разбираш, че много хора си мечтаем и пътешестваме благодарение на такива хора, като теб...
Поздрав!

Нямам търпение да разкажеш. Направо ме побиват тръпки, искам да надникна там дори само чрез нечии думи, не по-точно чрез твоите думи :) Поздрави :)