Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2008 16:10 - Простащината като национална черта
Автор: bambola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1205 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 07.11.2008 16:35


Преди да са затрещяли всички аларми, да дооуточня, че нямам впредвид нищо и никой конкретен, дори и националността  за която говоря е без име, да не говорим  че изобщо ама изобщо няма нищо общо с никой от блога, с никакви конкретни лица, блогобе или събития.

Веднъж уточнено, просто да си кажа че като израз ми допада, някакси действа отпускашо, освобождаващо, успокояващо, нещо като ........какво да се прави, не можем да вървим срещу течението, да се борим срещу генетични, общоизвестни, съществуващи неща, някои сме си простаци от рождение, други го придобиваме с времето, то не всичко с времето е по-добро като виното.
 
Помня, още помня някои неща, как едно време, социалистическо още беше, преподавателят ми по литература беше най-нестандартния човек който познавах, с времето установихме че беше абсолютно клише, ама бяхме млади,трябваше много нетолерантности да приемем, много книги да изчетем, много,ама много пътища да извървим за да го проумеем, та той държеше на това, че завистта е най-характерната бългaрска черта. Не съм съгластна. Имам право да изразявам мнение и го правя.

Не знам дали знaeте, но в почти всички европейски страни, някои южно американски та дори азитски съществува Кьопо(о)лу/киопаво/ като вид ястие, печени чушки, патладжан, домати и чесън....... Верно е че на някои места му слагат кимион като подправка, на други препържват чесън и го заливат, на трети го минават през миксера в последния момент, ама си е нашенското Кьопо(о)лу, обичам много тази дума, някак ми звучи на село, на трева, на дядо доящ овцата, на баба правеща кътми, на леля ми  бъркашта сиренето, уф забравих че не мога да парадирам с селския си произход, нито с нищо, дори като ми е кеф е по -добре да си мълча,че може да нараня някое самочуствие.
 
Та ясно е, че заглавието няма нищо общо с поста, тази снимка я видях преди време, 
image

аз нали съм абсолютен толерантен егоист мразя всички забрани, от всякакво естество, мразя и да ми казват как да мисля, как да говоря, с кой да се целувам, на кой да се смея и с кой да си пия сока,  да не говорим с кой да си лягам,като изход от ситуацията /на снимката/ изкарах курса за пилоти, нямам самолет, но още имам небе........



http://www.youtube.com/watch?v=M31QApkU4r0&feature=related


Приятен петък на всичkи.

image





Тагове:   Национална,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. desify - ДК:..
07.11.2008 16:29
Кьопо(о)лу, мила, кьопав си е друго :) Ама сладко ми прозвуча целия пост.. Прегръдки :)
ПС: готиният зелен накрая си намери небе и той..:)
цитирай
2. bambola - мерси ти Des,
07.11.2008 16:37
нали знаеш че някои нешта са ми трудни, включихте :)

цитирай
3. анонимен - Докога?
13.04.2010 18:22
Казано донякъде, после спряно... Автоцензура? Защо? Тъкмо ми стана интересно за простащината още едно откровение и преминахте към кьопалото... Защо никой не може да изрази истинака позиция, да не се автоцензурира, да я довърши? Да изкаже едно мнение, да не спре по средата за да се попита какво мислят другите... Докога ще живеем толкова... тъпо и скучно? Искам хората да бъдат по-откровени: дори в блоговете си. Или именно в тях, след като премълчават толко много неща на улицата, в автобуса, в колата си, на път за работа, в работата, след работата, в семействата си! Искам едно откровение... Искам да чуя за завистта... И аз не съм съгласна с "националните черти" изобщо... Но искам да чуя друго мнение!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bambola
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1059613
Постинги: 291
Коментари: 1044
Гласове: 25926
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол