Няма значение дали е само момент на носталгия, или след две отлежали мускатови, които съм забравила как се пият, слушам руски песни до зори нощ след нощ и не само говоря за спомените, живея ги.
 
Няма значение дали понякога когато си на разстояние в пространство и време стигаш до изводи които те обливат като топла вълна, дали защото съм си у дома пак и винаги когато съм си у дома ми е хубаво да имам близки хора до себе си, няма дори значение това, че гледам ежедневието си през очите на брат ми и го виждам различно, заставам на един площад и докато  разказвам историята гледам в очите му и виждам години, болки, мъки, неказани неща, несподелени моменти на самота и тъга, на безвремие...отговарям на въпроси които години е държал в ръката си, плащам огромни сметки, тичам из изгорели от слънце площади и всичко ми изглежда малко, недостатъчно, за да се почуста добре и да ме разбере.


  Изведнъж ме спира, прегръща ме, след толкова години разделени от няколко недоразомения, една жена, едно минало, няколко хиляди километра и много "доброжелатели" четещи ежедневието по свои начин, сам вижда истината.

Мимолетните ми завръщания са били винаги галоп около проблеми, бързи вечери и хора.

Питам го какво му харесва най-много, казва че след бирата, спокойствието с което се усмихваме, чуствoто на хумор с което гледаме на всичко, симпатягите които навсякъде се опитват да ти  е приятно и още и още, после ...после ще дойдат неговите спомени, неговите изводи, неговите решения.....



навсякде в телефона му фигурирам като " сестра ми"..
 
Милото и той е научил доста думи на български, но най-го кефи когато казва  "брат ми", гледам ги как се прегръщат и как се заливат от смях когато казва : аз не съм "луд съм", ти си "луд съм"



  После изведнъж заставаме на летището братя,синове, сестри, изпращачи, следим всяка тяхна стъпка, и така както не се познаваме и не бихме си казали нито дума се поздравяваме, че са минали проверките и се скриват от очите ни, за да  полетят към където птиците пеят по друг начин...  
 

Победата е била необходима.За всички.

Денят на победата винаги ще се помни и от нас, дори и на някои политици да не им се иска.

Браво, Бамб!!!
Това е най-настръхващата песен за мен за всички времена!!! Както и онази от " Ирония судьбы", но там се настръхва различно...
Някой изобщо помни ли ,че преди Ден на Европа този ден беше Ден на победета над Фашизма?!

винаги настръхвам :)
и все някои помни, ние, дето минахме през другите войни поне :)
Добре дошъл, пътешественико :)