Не съм уморена, за да се чуствам така би трябвало да чуствам поне цялото си тяло, чуствам обаче само отделни части, малко по малко, но съм жива :)

Всичко живо заминава за някъде, точно днес, нали е 11 септември,самолетите днес пътуват гратис, това е метафора, просто днес парите нямат цена. намаше да пиша може би ,ако не прочетох едно нещо което ми напомни за баща ми и като се почне с едно и нема връщане.   Накъде към 3 и половина следобяд, когато нормалната част от човечеството обядва,/поне тук е така/, други някои части надявам се,  се наслаждават на Охридски и хърватски земи :) други приключват с работната седмица, и трети и не последни, влизат  в операционната,щото имала да си обзавежда кухнята, а си била обещала от работа извън работното време да го направи, аз се предвижвам с такси към апартамента на приятелка.
На слизане казвам на тахиста, че ако не е обядвал може да хапне нещо и да мине след 25 минути, за да ме закара на едно друго мястро, усмихва се любезно, не знам защо предполагам че мисли че отивам да  се изчукам набързо, така заговорнически ми намига в огледалото и уж обещава. де да беше това пич, де да беше.   Точно в 3 и 33, съм залепила нос в пишлето на един 5 месечен мъж, маика му движи бавно ръка върху бъдещето му съкровище и съвсем сериозно разговаряме, че .....гнойта си е отишла, ама ще продължи на антибиотици както е казала педиатъра.
Баща му влиза и ни гледа зверски в момента в които малкия мъж развива кранчето и облива, лице, коса, очи...най-вече обаче косата, няма значение казвам и порадължавам темата, малки сондички. възможни снимки и т.н. бащата ми подава кърпа и пита дали няма да си измия лицето поне, ненавижда ни когато разговаряме за телата като за ..."прахосмукачки", забранил го е от както се роди бебето,ама няма време....подреждам конската опашка, детската орина вече е почти изсъхнала, и слизам да търся тахито, не преди обаче да обясня на мацката че по нейна вина имам този смахнат вид, защото от година я замествам на работа и реално погледнато сега пазя нейното място и моето, точно когато измърморва че ако искам може да се сменим влизам в асансьора и и се усмихвам : спокойно бе, скъпа, само някакви си 6 часа ме чакат още :)теб цял живот...   Тахито е  пред входа, обаче пича не  е вече с мръснишка физиономия, бял като платно гълта хапчета. Качвам се и ме гледа като излязъл от там дето влизам всеки ден, пали и вече след километър започва да ми разказва как качил една мадама точно след като ме оставил и съвсем случайно погледнал в обратното огледало точно когато мацката приближавала отворена ножица до вратъ му, успял да и даде  с лакът и да и разбие носа след което естесвено я изкарал с косата напред от колата.

Успокоявам го че за 500 ,1000 ,2000 евро не си заслужава да се шокира и без да искам докато му меря пулса /отзад съм- готска поза нали?/му предлагам да му измеря кръвното и да му дам някакво успокоително когато обаче стигнем, щото бързаме де, ако не е забравил..... Пича определено мисли че съм луда, поредната за днес, не събирай точки, приятел, прескочил си трапа и това са рисковете на професията....аз нямам време да смятам моите, но не се оплаквам, кеф ми е даже...   Баща ми, Бог да го прости след като се  завърна от гурбет в Либия, веднъж докато разказваше за това как варял портокалова ракия в някакви медицински складове край Триполи каза, има хора които можеш да видиш само веднъж в живота си, но знаеш че им дължиш живота си и други които могат да са ти най-добри приятели и да те опропастят. Имало там някакъв заралия с които нямали приказка,ама дошъл да го предупреди когато по сигнал на "вътрешен човек" дошла инспекция / алокохолът там е забранен, ако не знаете или поне беше/После всеки път  първата чаша ракия пиеше за заралията, да е жив и здрав ако е жив.
 
Милото докато си ме прибира с колата и ми говори че утре ще караме ламборжини, за малко и само за кеф, вметва че имам свежа кожа, ще е от орината на Гилермо казвам, дето още е някъде по мен. Стига бе  мац, сега как да те целуна, не само изцедена ами и напикана..с устни скъпи с устни и сърце  се правят тия неща.





И за  друго се сетих, има един пич чийто баща е роден в деня в които умря моя и е умрял в деня в които моят е роден, случайно го научихме в блог-сферата един луд ден като днес. Oт тогава си имаме двата дена в годината в които сме като брат и сестра, та и той да е жив и здрав, че тия дни празнува рожден бащин ден...