да живеят метафорите  
Един разказвач разказва историята на глухо момче което отива на концерт на "U2", застава на средата на стадиона и се оставя на блъскаща крещяща тълпа да го носи, сред музика и танци, сред глъчката на ритъма се чуства ?интегриран? в групата. Друг допълня че негов сляп приятел ходи всяка недела да "гледа " любимия си баскетболен отбор и истински се весели, питам се как ли би било ако е точно обратното, ако си сред множество а единсвения които чува и вижда си само ти...ако не гледахме  света като една огромна метафора понякога...   Наскоро един пластичен хирург, просто познат, заглеждайки се в лицето ми, започна да ме кандъртисва да елиминирам,чрез хирургия разбира се, близо 6 сантиметровя белег които нося на лицето си от 2 годишна, след като му обясних че правя келоиди, и че историята на този белег е част от моята, трябваше да стигна до заключението, че ми харесва да съм белязана. Истината е че преди години когато все още в паспортите попълвахме онази графа "особени белези" бях почти горда да сложа едно "да" и после свикнах с малката почти невидима чертичка точно по средата на лицето, чертичка която ми напомня как един обикновен фелдшер заши разцепеното на две лице на едно малко потънало в кръв дете на един 31 декември следобяд, сред сняг и виещи роднини. Години наред минавайки покрай един стационар на "уши,нос гърло" мълчаливо му благодарях че не ми беше сложил упойка и беше свършил добре работата си...   Една бивша приятелка,настояща позната, самотна майка и в момента подсъдима по тежко дело за корупция наскоро ми изпрати абсолютно изненадващо писмо, на което още не съм отгворила.
Моли ме да стана настоятелка на 8 годишната и дъщеря. Очудващо е защото за нея съм чужденка, баща и още е жив, има брат, има приятели, опитвам се да разбера мотивите, макар според нея да са абсолютно конкретни, бях единствената която директно я обвини когато разбрах в какво бе замесена, казва че съм единствената която я изостави в името на собствените ми принципи без да се възползвам от възможностите които можеше да ми предопстави, не отидох с нея  да заравям трупа, както правят истинските приятели, защото нямаше труп, все още.
Грешките се наказват, дори когато не ги осъзнаваме и можеби един ден могат да се простят.   Индианците казват  че дивите бикове не могат да плачат, за това всеки път като видят дебело дърво се блъскат в него докато си счупят рогата, това е техния начин да избият беса си....   тази сутрин изпратих един смс на Милото от един чужд телефон, просто "обичам те" след 2 минути ми се обади за да ми каже  че  и той, това не значи че не се беше усмихвал поласкано минута и половина, мисля или искам да мисля ...      
 

поемеш настойничеството на детето й, защото си носител на морал и почтеност, които явно ти личат като стар белег. Това не е получила тя от семейната и приятелската си среда, поради което сега е в това положение. Може би иска дъщеря й да носи твоите ценности, за да има по-добра съдба... Кой знае?
Поздрави!

напомни ми за моя белег на лицето, който си имам също от две годишна. Съвсем бях забравила за съществуването му. Не е чак толкова забележим и никога не съм го отбелязвала при онези особени белези. Всъщност е бил по-голям, когато съм била по-мъничка. За едната бройка е можело да ми отиде окото. Счупено стъкло в тревата, обляно в кръв лице и паниката на майка ми. От горе-долу същото време си нося и вътрешен белег. Всяко нещо, до което се докоснем и което ни докосне оставя своя белег - дълбок или почти незабележим.

със сигурност обаче не живем в американски сериал, а в реалния живот няма магически пръчки които превръщат плащащите и приемащи подкупи, купуващите вляние и власт с методите на тъпчене и обезличаване в преродени хора, които го вярва това само да се огледа, единственото за което ги е яд е ча са ги хванали един ден, че някои ги е продал или предал, но за това са последствията , да се приемат, които каквото посял ,да жъне и да плаща цената.
И ми е абсолютно все тая дали ме имат за принципна и честна като се опитват да ме завлекат в собствената си мръсотия, всеки сам да си носи кръста. От години не вярвам на сълзи и думи, само делата ни показват какви сме наистина.
мел, сигурна съм че има други които нямат нито една един белег а са белязани отвътре, аз за това си предпочитам моите :)
лека вечер :)

Бам, понякога си мисля дали са луди чуващите гласове или ние, които не ги чуваме. Знам отговора и въпреки това си го мисля. Прегръщам те!

Пожелавам ти да получиш смс с текст "Обичам те!" от непознат номер.

с пешка......
:(

от мен
:)