В  ранния следобяд  отварям някакъв новинарски сайт и първото което виждам е огромна снимка на Сарамаго и  заглавието " Напусна ни човекът които спря часовниците от любов" и преди да ми се свие сърцето, се отвори.



Имам щастието да съм го виждала на живо, да съм чувала силния му акцент на испански и мелодията на португалския му. Имам щастието да съм чела книгите му и да съм страдала и мечтала и един ден когато след 20 години мълчание по липса на какво да каже издаде нова книга хукнахме като луди да го четем и да го аплаудираме.
Случайно го срещах преди години в един ресторант VIPS, така е името на веригата, седеше и четеше вестник, приближих се и поисках автограф, адски тъпо знам,елементарно даже, детско, попита ме от къде съм, казах България, аааа комунизъм каза върлия комунист, не, отговорих псевдосоциализъм  и се заговорихме, мачкайки акцентите, галопирайки през философиите, почерпи ме с чай. " Знaчи си чела Достоевски в оригинал?" попита "и Маяковски, маестро, и Вас." И в какво вярваш сега", попита?
Има само една религия и името и е Любов на всички езици..... и ми разказа онази история която всички знаехме как в деня в които се запознал с преводачката си на испански и се влюбил в нея спрял всички часовници в къщата си та до ден днешен и се сбогувах,до днес, когато ми идва наум едно начало на книга...   Имало едно време един идеалист, един мечтател, един философ като никой друг, един истински мислител, песимист до мозъка на костите си, защото реалността била по-силна и от него, един млад старец и  възрастен младеж, един гении, отрекал границите, зачеркнал времето, един влюбен мъж в една жена които просто мина от тук за да остане...    

простичката истина за смисъла на живота. Такъв човек и аз бих обичала...и той е разбрал, че времето не значи нищо пред Любовта. Дори то е безсилно. Тази религия крепи същината на живота, каквото и да казваме...другото е прах, която ще се разпилее...Не знам дали е бил идеалист, или мечтател...но е знаел да обича. А това го прави истински !

Много прочувствено!
Не познавам нито човека, нито творчеството му,
но второто е поправимо.

Malko me чудва ме че Сарамаго не е познат в България все пак спечели Нобелова награда и една от книгите му се превърна в един от най-силните филми за последните години "Blindness", но така е нали сме зависими от превода и политиката....

http://www.youtube.com/watch?v=McKVIztoT6c

песимистично, разбира се, дали защото бая години е поживял и чак когато е станал вече възрастен, стар даже, и е срещнал любовта, чак тогава е спрял часовниците и е разбрал, че това е най-важното.. Мисля си че повечето мъже, както и във всичко останало, късно узряват за тази идея, понякога твърде късно даже.. Ти как мислиш?

рано или късно, знам ли кога му е времето, сигурно си права за узряването а понякога може да е само въпрос на примирение с това което имаш и един ден се оказва че там навън има и друг живот и някъде времето просто може да спре. Често живота е една изненада, която сме или не готови да приемем, най-често и обръщаме гръб в полза на удобството, дали сме мъже или жени и колко и кога помъдряваме, сигурно когато държим в ръцете си едно новоредоно, дете или книга или когато виждаме края близо...знам ли

имам да наваксвам и ти благодаря

когото уважаваш толкова много и си познавала лично!

коя е жената на снимката..

неговата, тази заради която спря часовниците